„Във все по-дигитализирания свят, в който живеем, обменът на данни е от нарастващо значение за учените, бизнеса и публичната администрация и институции. Европейският облак за отворена наука ще предостави виртуална среда за 1,7 млн. изследователи и 70 млн. специалисти в областта на науката и технологиите ще получат, в която те ще могат да съхраняват, обменят и използват повторно своите данни от различни дисциплини и държави. Инициативата на Европейската комисия съдържа множество позитивни елементи. Със становището, за което съм докладчик и което бе прието с мнозинство в Комисията по вътрешен пазар посочихме необходимостта от конкретни действия по теми свързани със защитата и свободното движение на данни, киберсигурността и дигиталните умения, а също и действия, които да допринесат за гладкото прилагане на инициативата от и в полза на всички държави-членки на ЕС, включително България“, заяви евродепутатът Ева Паунова (ГЕРБ/ЕНП) след гласуването на становището й за Eвропейски облак за отворена наука.
Според българския евродепутат участието на възможно най-широк кръг от засегнати страни и новите държави-членки по време на дискусиите и реализирането на действията, вписани в инициативата е от голямо значение. Това, което липсваше при старта на обсъждането бе регионален подход на инициативата и най-вече участието на новите членове на ЕС, като България. Необходимо е националните парламенти, регионалните администрации, публично-частните партньорства да бъдат консултирани и включени в проектите, за да се осигури възможно най-адекватното управление на услугите в облак.
„Свободният обмен на данни би насърчил много международни партньорства, чрез които българските компании и особено стартиращите такива биха имали големи възможности за растеж.“, коментира Паунова. Евродепутатът почерта, че е изключително важно Европейската комисия да направи предложение за регламент за премахването на задължителното локализиране на данни, така че свободното движение на данни да стане норма в ЕС, така както към момента имаме свободно движение на хора, стоки, капитали и услуги. В речта си пред Европейския парламент по-рано тази година бившият естонски президент Томас Хендрик Илвес изрази същото мнение. Освен това, отново пред ЕП българският президент Росен Плевнелиев заяви, че България и Европа трябва да развиват дигиталните си стратегии.
В становище си Паунова е поставила фокус и върху участието на Европейския фонд за структурни инвестиции и синергията между различните финансови инструменти в ЕС. Според нея инициативата за компютърни услуги в облак трябва да е съобразена с нуждите на пазара, а резултатите от нея да са в услуга на малките и средни предприятия. Становището на Паунова следва да бъде предадено на водещата Комисия по индустрия на ЕП, където да се вземе предвид и да се гласува финалния текст в пленарна зала през 2017 г.