copyRIGHT – как трябва да изглежда точното законодателство за авторските права в Европа?

Спомняте ли си времето, когато превъртахме с молив или с химикал аудио-касетите, за да пестим батериите и да слушаме повече музика? Някои от нас не са забравили как с часове правехме копия на касетите със записи на любимите състави за приятелите си.

Други пък са отраснали с MP3-ките и нямат и представа колко дълъг е пътят, изминат преди да имаме днешното удобство музиката и новините да са с нас непрекъснато, навсякъде и на всякакви устройства – компютър, таблет, телефон.

Но да се върнем на копията. В наши дни копирането на информация става за секунди. Експертите са изчислили, че във всеки един момент в Youtube се качват около 130 000 видеоклипове. Над 83 милиона европейци генерират всекидневно собствено съдържание в интернет. И всичко това преди още икономиката, базирана на мобилните приложения „apps“ да навърши „детската“ си възраст.

Ситуацията е коренно променена в сравнение с 2001 г., откогато датира Директивата на ЕС за авторското право. Безспорно е, че ни е нужна актуализация на правната рамка за авторското право в информационното общество. Тази необходимост е в основата на предложенията на ЕК от 6 май 2015 г. за създаването на единен цифров пазар в ЕС.

Комисията в момента обмисля дали и какво законодателно предложение да изпрати за обсъждане в Европейския парламент и в Съвета. Поне трима еврокомисари заявиха, че работят по темата: заместник-председателят Андрус Ансип, Гюнтер Йотингер и Тибор Наврачич. Но по всичко изглежда, че резултатът от усилията им няма да стигне до нас преди началото на 2016 г.

Същевременно в Европейския парламент от няколко месеца текат оживени обсъждания по доклада по собствена инициатива на евродепутата от Германия Юлия Реда (Зелени/ЕСА, Германия). Този доклад, който се очаква да бъде гласуван на 9 юли по време на пленарната сесия в Страсбург, няма да съдържа задължителни параметри за бъдещото законодателство, но пък носи важни послания за бъдещата промяна на правната рамка.

Целта е да отмерим къде е равновесието между интересите на потребителите, разпространителите и притежателите на авторски и сродни права за интелектуалната собственост.

Като докладчик на ЕНП по Хармонизирането на някои аспекти на авторското право и на сродните му права в информационното общество в Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите работих по тази ключова тема. Това, което е ново и важно през 2015 г., са именно потребителите, т. нар. „юзъри“. Реално те диктуват какво да се направи и какво да се случи на съвременния единен цифров пазар.

Подготвяйки се за работата по доклада проведох срещи с редица асоциации на потребителите. Говорих и с автори, и с професионални съюзи на композитори, артисти, режисьори, архитекти – защото именно създаването на нови ценности поддържа богатството на европейската култура. Наша грижа е тя да се развива, да бъде иновативна, а и авторите да получават дължимите им възнаграждения и компенсации при възпроизводството на техните творби.

Бързото развитие на технологиите вече позволява по-изгодно да се купи легално mp3-ка, отколото да се сваля тя, при това нелегално. От това сравнение личи, че за потреблителя е важно да знае за какво точно плаща и за кого се отчислява като приход част от платената покупка. Паралелната цел е да се спре нелегалното теглене от интернет.

Европейската комисия също има ключова роля и в изпълнението на Стратегията си тя разработи няколко плана за действие. Единият от тях е „Follow the money” – „Да следваме парите“ – и той предвижда различни подходи за откиването и санкционирането на пиратски компании, а също и рекламодатели в пиратски сайтове. Интересни примери и добри практики има и в Обединеното кралство, и във Франция, където правителството потърси и договори сътрудничество с бизнеса за общо противодействие на нелегалните копия.

Установено бе, например, че 90% от търсещите нелегален достъп до файлове като филми използват големите търсачки. Франция се стреми да работи заедно и пряко с тях, като по този начин напредва в преборването на проблема. Сътрудничеството между правителство и бизнеса е един от най-успешните модели на работа на дигиталния пазар. Това виждаме и в Съвета за електронно управление на България, от който съвсем скоро очакваме голям напредък.

Доста бързо, едно и също поколение, което си спомня аудио касетите и mp3-ките, продължава напред и с т. нар. услуги в облак и със стрийминга. Все по-модерно е да не държим информация на собствените си устройства, а на удобно и лесно достъпно място в мрежата.

Компании за стрийминг като Спотифай за музика или Нетфликс за филми се развиват благодарение на новата среда. Юзърите искат да ползват техните услуги, за които вече са платили, навсякъде в Европа, дори когато пътуват в друга страна-членка. Немците, например, искат да гледат мачовете от Бундеслигата, докато почиват на българското Черноморие. Като потребители наше право е да изискваме, което автоматично вдига все по-високо летвата и за новото законодателство на европейско ниво.

Моето предложение е да се съсредоточим върху целите и върху предизвикателствата, пред които сме изправени в 21 век. България има потенциал да бъде лидер в Дигитална Европа – ние имаме едни от най-подготвените специалисти и качествен интернет достъп. Авторското право не бива да бъде пречка за това – то може да изиграе ролята на катализатор за иновативните идеи и за интегрирането на новия бизнес модел на ЕС.

Така, вместо да превъртаме с часове касетите си с молив, съвсем скоро ще можем да се возим на автоматично управлявани коли, наслаждавайки се и на любимата си музика, подбрана и миксирана така, че да ни носи удоволствие. Няма как и да не се поклащаме в такт!

През тази седмица доказахме, че е възможно да имаме Европа без роуминг. Убедена съм, че можем да имаме и Дигитална Европа с работещо и балансирано авторско право.