„Стажът – първа стъпка в моята кариера“ Есе на Мирослава Маринска

Мирослава Маринска, стажант в УниКредит Булбанк в Пловдив, спечели първа награда в националния конкурс за есе на тема: „Стажът – първа стъпка в моята кариера”, организиран от Съвета на жените в бизнеса. Конкурсът е част от Националната стажантска инициатива на Съвета, която с радост подкрепих. Наградата на Мира беше посещение в Брюксел, където тя проследи моята работа и се запозна с дейностите на Европейския парламент и останалите институции на ЕС.

„Дали ще се получи? Сега ли е времето за това? Достатъчно подготвена ли съм за тази стъпка?“ – тези и още много подобни въпроси се въртяха в главата ми, когато за първи път през ума ми мина идеята да кандидатствам за стаж. Ала веднъж видяла обявата, аз не спирах да мисля за нея… Нали отдавна си бях мечтала един ден да имам възможността да приложа на практика всички знания и умения, усърдно трупани с годините… Да докажа на себе си и на останалите,че мога… Да направя нещо ново…  И така реших да опитам!

Повечето от приятелите ми бяха скептично настроени, когато споделих намеренията си с тях. Същите тези приятели отдавна бяха планирали летата си и те включваха предимно или бригади в чужбина, или поне „работа на морето“. „Нискоквалифициран – може би – но добре платен труд“ – казваха те. Разбирам ги…донякъде… Бяха предпочели да спечелят малко пари сега пред това да трупат опит, който предлагаше единствено „надеждата“ за по-добра реализация в бъдещето. За никого не са тайна трудностите, с които се сблъскват младите хора в България, поемайки по своя път. Успешното завършване, а дори и владеенето на чужди езици далеч не са гаранция за бърз старт в кариерата. Работодателите търсят професионалисти не само с широк набор от познания и умения, а преди всичко и с опит. За съжаление обаче, възможностите за натрупване на такъв не са много. Така за мнозина мечтания блян се превръща в трънлива пътека,а голяма част от тях насочва и към Терминал 2. Защо аз да бях изключение от правилото? „Едва завърши втори курс – какво разбираш от тази работа!? И точно теб ли ще вземат!?“ – чувах отвсякъде…

Но ето че скоро бях одобрена! Започнах работа във финансова институция с екип от професионалисти и, най-важното, обещаваща много възможности за усъвършенстване на уменията на млад човек като мен. Тези хора бяха повярвали в моя потенциал, бяха ми дали шанс и аз трябваше да оправдая доверието им. Началото не беше лесно…осъзнах колко голяма е разликата между написаното в учебниците и проблемите, с които се сблъскваш в реалния живот, между знанията на учащия и развития усет на професионалиста. Имаше още много за научаване, това беше повече от ясно. Но благодарение на помощта и подкрепата, които получавах от хората около мен, постепенно започнах да се приспособявам към работния ритъм, да разрешавам проблемите по-бързо, да изпълнявам задачите по-ефективно… Въоръжих се с търпение и упоритост и започнах ден след ден да „надграждам“ изграденото“ досега…

И днес, три месеца по-късно, с ръка на сърцето си мога да кажа, че нито за миг не съм съжалила за избора си. Този стаж ми даде толкова много… Толкова, че днес да мога да се почувствам като истинска част от екипа, с който работя, да знам, че допринасям с нещо за постигането на целите му. През това време успях да усетя истинското значение на ценности като доверие, уважение, прозрачност и колективен дух. Включих се в разрешаването на различни казуси, срещах се с хората и с техните проблеми и осъзнах, че това,което за някои е просто цифри, променя съдбата на други. Почувствах атмосферата и се слях с нея. Докоснах се до този „жив организъм“, долових „пулса“ му. Тези три месеца допринесоха не само за професионалното , но и за личностното ми развитие. Научих, че с големия успех идват и големите отговорности. Че най-голямата награда за постигнатите резултати е усещането на удовлетвореност в края на деня. Че си най-щастлив, когато знаеш, че трудът ти е бил в полза и на хората около теб. Благодарение на този стаж имах възможността да работя с големи професионалисти и не само да науча много от тях, но и да ги превърна в свои модели за подражание – вече знам към какво се стремя, какво искам да постигна… И не на последно място – спечелих приятели за цял живот!

А на всички млади хора, на които тепърва им предстои да направят своя избор, ще кажа едно – вярвайте и се борете! НЕ се оставяйте да бъдете убедени, че бъдеще тук няма! НЕ предавайте себе си и мечтите си! НЕ приемайте несправедливостта за даденост, променете реалността! Защото това е вашата реалност, вашият свят! Не казвам, че е лесно… Но не е невъзможно! Да, може би там, някъде отвъд границите, нещата се случват по-бързо, без толкова пречки и проблеми… Но това ли е вашият избор? А защо да не бъдете от онези, смелите, които ще докажат, че и тук става, че и тук ще успеят? Аз бях от тях… И благодаря! Защото възможности съществуват. Колкото и невероятно да ни се струва понякога, има хора, готови да повярват в нас, да ни подадат ръка, да ни поведат по пътя… Има шансове, които само чакат да бъдат използвани… А направиш ли първата крачка, оттам нататък е по-лесно… Защото вече знаеш към какво се стремиш, в какво вярваш и какво желаеш.

Стажът наистина беше моята първа стъпка в кариерата. Започвайки, чувствах, че се намирам в самото началото на дълъг път… Сега, три месеца по-късно, вече приключвам практиката си. И осъзнавам, че „голямото пътуване“ едва сега започва… Научих много, но сега има още повече за научаване. Постигнах много, но си поставих нови цели. И вярвам, че ще ги постигна! „Успехът е за смелите“, казват. Може би този стаж беше моето изпитание, моето предизвикателство. Преминавайки успешно през него, аз вече вярвам в себе си. И знам, че ще успея да се реализирам… тук, в България!